Mar 20, 2013, 11:23 PM

Тя 

  Prose » Others
4.0 / 1
696 0 0
Тя
Подтисната от така омръзналия ù шум от минаващите автомобили, от скърцането на открехнатата врата, от вятъра, който така напира да влезе и да разруши хармоничната топлина, така подтисната от онези мисли, които не я оставят на мира всеки път щом ликът му отново изникне в съзнанието ù. Очите ù сякаш се бяха изморили да валят... като от онези септемврийски дъждове... неспиращите. Ръцете ù така уморени и студени държат цигарата едва запалена... поема с пълни дробове, сякаш ще поеме лек за болката. Устните ù, плътни и изящни, но нахапани до безумие, умиращи от сухота... самотни. Стаята, студена, тиха, сива... тясно кътче, пълно със самота и с умираща душа. Душа, жадуваща живот, милувка и допир от щастието, любов...
Миглена Везирова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Везирова All rights reserved.

Random works
  • She was a beautiful woman. Her motley eyes could just bore every man that looked at her. Their green...
  • I was once invited to one of those college parties with a group of friends. We arrived at the addres...
  • You are showered with white light. Photons hurl down like furious boulders and every single one cras...

More works »