Тя.
Някога е била млада, жизнена, с буйна, кипяща кръв, енергична, готова да се бори с всички сили за мечтите си, да раздаде душата си, а сега?
Какво става, когато човек остарее? Какво става, когато загубим желание за живот, когато се отпуснем, когато се предадем?
Виждаш ли бръчките ѝ, виждаш ли тъгата в очите ѝ, виждаш ли колко е наранена душата ѝ, колко я е боляло, през какво е минала. Лицето ѝ е картина, красива, невероятна, живописна, буквално. Изписан е животът ѝ на лицето, но най-ме грабва погледът. Колко е внушителен, колко е искрен, колко е тъжен, колко прочувствен.
Тя.
Била е малкото момиченце на някой, някоя вероятно горда майка. Мечтала е, копнеела е, вероятно е имала и чудесно детство, вероятно не.
Била е нечия първа любов, а може би втора. Била е обичана, тя е обичала. Била е щастлива, сияела е от щастие, била е желана, за някой е била единствената.
Била е булка, била е съпруга, вероятно щастливо омъжена за някой, който обичала. Познавала вероятно семейният живот, с трудно ...