Посвещавам на Цветана Манева
Говорим си с тях за мъдростта и мъдрите хора. Те са в осми клас. Още не знаят или не са сигурни какво означава това. Ако трябва да съм честен, аз също, въпреки че съм много по-пораснал от тях. Как лети времето само! Разделят ни почти три десетилетия, а въпросите си остават едни и същи. Онези, "вечните" въпроси, дето всеки се опитва да им отговори и нещо все не достига. Започнали да търсят отговорите им още древните гърци, докато пиели разредено вино, похапвали маслини и съзерцавали тюркоазените води на Йонийско море, които се сливат в едно цяло някъде на хоризонта с безкрайната небесна синева. Та чак до днес, когато всичко се свежда до един пост във фейсбук, често преписан нескопосано от нечия неграмотна ръка – просто за няколко харесвания повече.
– Вие познавате ли лично живи мъдри хора? – коварно изстрелва към мен въпроса си един млад мъж с лице, което излъчва ангелска невинност. Примигва с големите си красиви очи, които сякаш ми казват "Аз просто питам, ...