Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тялото ù се извиваше, малките ù гърди се очертаваха под блузата. Вървеше към колата и чувстваше всяко движение на тялото си. Знаеше, че той я гледа. Не виждаше очите му, но знаеше, че той не отмества поглед от нея. Знаеше, че в момента той несъзнателно прехапва долната си устна. Знаеше и за топлината, която изпълваше слабините му, със всяка изминала крачка, с която го приближаваше.

В момента, в който отвори вратата и седна на седалката до него, той я сграбчи.

Не каза нито дума. Нито тя. Той зарови едната си ръка под косата ù, пръстите му се стегнаха, привлече лицето ù, започна да я целува, засмука устните ù, разтвори ги с езика си, захапа ги,  другата му ръка се плъзна под палтото, малко над дупето ù, притисна я към себе си. Тя се изви, повдигна едното си бедро върху него, усети се да пулсира отдолу, почувства как набъбва, как се изпълва с кръв и се разтваря... като цвете, усети влагата, желаеше го... ужасно го желаеше в себе си.

Докосна издатината на панталона му, отначало леко, погали го, после го стисна през плата. Той се задъха, отблъсна я от себе си, започна да я целува по врата, ръката му се провря под дрехите ù, повдигна блузата ù, смъкна презрамките на сутиена и без да го разкопчава, захапа зърното ù. Тя простена, усети пръстите му през  тънкия черен клин, с който беше облечена, стисна я цялата отдолу в шепата си. Той се отдели за миг от нея, погледна я - задъхана, косата ù беше разбъркана, устните ù полуразтворени, облегната назад на седалката, наведе се, мина с език през пламналите ù устни, сложи ръце на колана на клина ù, тя повдигна леко дупето си и той го смъкна с едно движение.
Светът отесня.
Бавно потърка палец в малката издутина, разтвори влажните ù устни  и леко плъзна пръсти по гладката, мокра повърхност. Чуваше дишането ù, като полъх, като стон, като вик. Само това чуваше. Искаше я. Искаше да я накара да крещи, да се изгуби, да я има, цялата, всяка капка, всяка клетка, да я подчини на себе си, да я накара да не мисли за друго, освен за него, да го желае, да го сънува... Да е негова. Цялата.

Такава, каквато никога няма да бъде.

***

Нощният град и улиците, които се сменяха, залепваха като фрагменти по пулсиращото му съзнание. Караше колата си като в сън, сън, който плъзваше по кожата му и го задушаваше. Знаеше само, че тя е там, на седалката до него, усещаше я, не смееше да погледне, за да не случи злокобно чудо и да я няма. Там, до него. Мракът, ръмжащият мотор на колата и чувството, че след минути ще я люби, ще влезе в нея и може би ще умре.
Не помнеше как се качиха по стълбите до апартамента, не помнеше как се озоваха в стаята, не помнеше как е свалил дрехите, своите и нейните.
Прогледна сякаш в мига, в който я видя на леглото. Гола, прекрасна, леко присвитите ù колене бяха разтворени и го чакаха. Коленичи до нея на матрака, погали я. Ръката му докосна устните ù, продължи по шията, през гърдите ù, зърната ù бяха твърди, прииска му се да ги засмуче, но се овладя, ръката му продължи надолу, усети я как повдига таза си несъзнателно. Проникна в нея с пръст, тя простена и се притисна до ръката му. После вкара още един, наведе се и захапа зърното ù. Тя извика, в следващия момент се превъртя под него, бутна го на леглото и го погледна задъхано. Наведе се, косата ù падна пред лицето, тя я отмести и го пое в устата си. Усети устните ù, дъхът ù беше като гореща бездна. Не искаше да свършва, не и сега.

Протегна се, хвана главата ù, усети желанието ù да не го пуска. Откъсна я от себе си, тя се повдигна, устните  бяха зачервени и набъбнали. Облиза се, той я привлече към себе си и я целуна.
Проникна в нея бавно, много бавно, сантиметър по сантиметър. Усещаше се голям, огромен, краката ù бяха обхванали дупето му и го притискаха. Чуваше сподавените ù стонове, беше обхванал китките ù и ги държеше здраво вдигнати до главата ù. Започна да се движи бавно, усети се как ще експлодира и забърза ритъма, влизайки в нея до край, до дъно. Тя надигна глава и захапа рамото му, изведнъж усети как се стяга отдолу, върху него, запулсира, изви се под него и отметна назад коси. В следващия миг той избухна и се изля  в нея на мощни тласъци.
***

Лежеше на леглото, обърнат странично към нея и я галеше. Тя лежеше по гръб, гърдите ù се повдигаха бързо, усещаше биенето на сърцето ù през нежната кожа. Зарови глава в извивката между рамото и ухото ù, вдъхна косите ù, които го гъделичкаха.
После неочаквано заспа.

***

Събуди се, беше му студено, леглото беше празно. Обхвана го паника, изправи се рязко... после я видя. Седеше гола на рамката на големия прозорец и пушеше. Косата ù се спускаше по гърба, към извивката на дупето... прииска му се да пристъпи към нея и да я люби отново, там, на прозореца.
– Помислих, че си си отишла. Че съм сънувал.
– Мислиш, че не е само сън ли? Има ли ме?

– Има те... и мен ме има. Бях в теб.

– Ти си в мен през повечето време, но това не означава, че те има. И двамата ни няма.

Не и в този живот, нашия. В чуждите... присъстваме понякога. Срещаме се с другите, говорим с тях, напиваме се с тях, дори понякога правим любов с тях. Но в нашия - ни няма. Защото нас ни няма.
– Но аз те искам. Винаги съм те искал.
– Искаш ме, защото тогава оживяваш. И аз съм жива с теб. Но после усещам болката повече. Болката от това, че ме няма.
– Напускаш ли ме?

Той се приближи до нея, тя все още беше с гръб към него. Отмести косата ù... и прокара устни по задната част на врата ù.
– Ела... – прошепна ù.
***

Колата не беше загряла и парното духаше слабо. Беше студено. Заради парното ли? - запита се той. После се вля в потока от коли, включи четвърта скорост и натисна педала на газта. Бързаше да се прибере, там, в живота на другите.
С внезапно пробляслото слънце, разкъсало за миг облаците, си пожела да оживее пак.

В този живот.

С нея.

~Endless~