Времето е малко. Нямаме го.. Не сме господари нито над него, нито над чувствата си. Господари сме на предразсъдъците. Изключваме паметта, макар да помним всичко след това. Слагаме съвестите си настрана, за да останат неопетнени. Правим крачка един към друг. Кратка целувка. Дълбока прегръдка. Играем роли. Играем на любов и на споделени чувства.
Целувките са бавни и чувствени, такива че цялото ти тяло трепне в очакване на устните на любимия. Допирът е разтърсващ. Губиш съзнание. Знаеш, че не трябва, че няма смисъл но все пак се отдаваш. Отваряш очи и обичаш. Затваряш ги, за да не личат виновните сълзи. Затваряш ги, но пак обичаш. Опитваш се да потушиш пожара в себе си. Ролята ти е да бъдеш силна, но нежна. Обичаща, но студена. Бориш се със себе си - с невъзможното. Неговата роля е да бъде просто загадъчен, независимо дали е наистина просто.

Тръгваш си без да се обръщаш назад. Тръгваш си по тъмно. Настръхваш и се вцепеняваш, когато чуеш шум и стъпки в тъмнината. Тръгваш си сама. Стараеш се да не мислиш за него. Убеждаваш се, че е сън. Опитвайки се да го изкорениш от мислите си, не осъзнаваш, че не можеш да спреш да мислиш за него. Усещаш устните му по себе си. В главата ти кънтят думите, които са те жегнали. Обидена си, че не ти позволява да бъдеш влюбена в него. Той никога няма да разбере какво толкова виждаш в него и какво толкова му харесваш.

Знаеш, че преди слънцето да е изгряло, трябва да се върнеш към себе си, а бягството е така прекрасно...

Всеки ден ставаш без трепет, без желание. Телефонът не звъни. Не виждаш него. А, когато някой случайно го спомене, спомените ти изплуват и се давиш в тях. Страшно е. Безнадеждно е. Красиво е. Но няма бъдеще. Имате общи спомени и мигове, които е по-добре да запазиш в тайна, защото никой няма да те разбере.

И когато си сама и никой не те разбира, събираш смелост и пишеш за чувствата си, за тебе и за него - без "вас". Не споменаваш името му. Той е измислен герой, както и ти. Вие не съществувате. Всичко е сън.. а сънятможе да е всичко. Тайно бягай при него, когато не можеш да заспиш. Няма да ти изпее песничка за лека нощ, но ще те разнообрази. Ще ти даде теми за размисъл, които да разнищваш седмици наред. Има казуси, но без решение. Вие нямате решение. Не се отказвай. Смисълът е някъде там. Смисълът може би е щастието, което не винаги идва с аромат на рози и публични целувки. Смисълът е в откраднатите нощи, в които го интервюираш в неподходящ момент, опитвайки се да разбереш дали имаш шанс да бъдеш в сърцето му. Нямаш шанс, но продължавай. Поне ще знаеш, че си живяла.