Беше ноември... студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше нищо особено на пръв поглед, но имаше някакъв чар.
Започна смяната й, купонът течеше уж нормално, както всеки друг път (с тия хора), с тази разлика, че Тя непрекъснато усещаше нечии погледи в/ у себе си. Опитваше се да не им обръща внимание, но понякога не успяваше. Опитваше се да гледа своята работа...
При всяко идване до бара за поредната доза питие било то за него или за друг от компанията Той я подканяше и Тя да си налее, да не се цепи от колектива. Накрая не издържа - наля си и Тя. А Той продължаваше да идва, сякаш нарочно следил чуждите чаши и да налива. От време на време сядаше там при нея и се опитваше да започне някакъв непринуден разговор. Говореха. Смееха се. Тя притежаваше някаква способност, която караше хората да споделят с нея - така ставаше и с него - започна да й разказва живота си.
Дойде момент, когато остана само тяхната компания, като следователно всички се озоваха на бара. Часът напредваше и нощта си отиваше. Компанията се разотиде, само Той и още един от приятелите му останаха до съмване и почти до края на смяната й.
Измина една седмица, през която те двамата не бяха се виждали. Бяха си казали много неща, но малко знаеха един за друг.... Отново беше петък, отново Тя бе на смяна и се очакваше поредната пиянска вечер със същата компания.
Той пак беше там, но този път още с влизането й я поздрави - нали вече се познаваха...И тази вечер Той прекара почти цялото си време при нея на бара, а накрая пак Той и неговия приятел останаха до сутринта. Но този път развръзката беше друга - на една от песните приятелят Му я покани на танц и го танцуваха. През това време обаче Той излезе навън... защо ли?! След танца, приятелят му си въобразил, че тази вечер (по скоро сутрин) Тя ще е негова и най-приятелски го помоли да си тръгне...
Той не отказа на приятеля си макар, че нямаше огромно желание за това, явно си мислеше, че това което вижда в очите й е само въображение... Тя се опита да го спре, без да знае защо Той толкова се разбърза изведнъж. Отговорът беше, че друг ден ще й каже причината. Тя му каза графика на смените си, за дойде когато реши и да й обясни какво става.
Нищо не се случи с Нея и приятелят му!
След два дни той дойде наистина. Не стоя много... дори пропусна да обясни причината за предното си тръгване така. Но и двамата бяха доволни от срещата.
След още два дни последваха пак нощните и смени... Той пак дойде, но този път нямаше никой друг от компанията им, бяха само двамата... Стана доста късно, а на сутринта Той трябваше да става за неговата си работа. Накрая от дума на дума Той реши да й даде номера си, за да го събуди сутринта.
Така и направиха - в уговорения час Тя му звънна, за да го събуди.
Вечерта Той не се появи... а Тя го очакваше... изпрати му един sms, но нямаше отговор.
След няколко дни на дневните й смени Той пак дойде и започна да обяснява какво е правил, докато не са се виждали, макар, че Тя не му бе искала обяснения.
Така започнаха едни телефонни разговори - винаги имаха какво да си кажат... направиха се регистрации в програми за разговори, протичащи по цели нощи...
Така изминаха месец и половина, след което последва първата целувка, макар и срамежлива. Разговорите започнаха да стават по-лични, по-задълбочени и на друга тема.
Тя усещаше, че се влюбва, а знаеше, че не трябва, защото беше омъжена жена, а имаше и дете...
Той знаеше това, но явно не го притесняваше, но и не правеше нещо с което да й навреди, внимаваше да не ги усети съпругът й.
Изминаха три месеца, започнаха да прехвърчат искри помежду им, желаеха се, но все не намираха време да си го позволят - когато Тя можеше да отдели малко време за него, Той беше зает и обратното.
До кога ли ще издържим така питаха се те...?!
© Полина Димитрова All rights reserved.