Тя не се чувстваше щастлива напоследък.
Напоследък не се чувстваше щастлива и тЯ.
Повикаха се и се събраха. Беше минало време, не бяха се виждали.
И телефонните им разговори се бяха разредили.Станали бяха сухи, делнични, бланкови... Питаха се коя как и какво, протоколно послъгваха, че са добре.
Преди време имаха мъже. И мъжете имаха тях.
Друг път нямаха мъже. Понякога нямаха и себе си.
Те бяха майка и дъщеря. Живееха в един и същ град.
Майката живееше в стара кооперация в централните задни улички. Напролет късно вдишваше цъфтежа на липовия цвят и акацията.
Дъщерята живееше в ново блокче до бизнес парка в един бутиков квартал. Тя се вслушваше в ромона на равния дъжд през октомври.
Поканата беше за турско кафе със сладкиши.
Изпиха кафето набързо. Сладкишите не доядоха.
Майката сложи очилата си за близко гледане и зачете едно готварско списание. Дъщерята, без очила, смени програмата и се загледа в някакъв моден канал по телевизията. ...