Тя се страхува само от градушките – 4 част
– Добре, но Вие не работите, Разметаница, как ще ми платите наема? А
и стаята не е подходяща за малко дете…
– Започвам работа следващата седмица, наистина, просто Ви моля да
приемете, че и депозита, и първия наем ще Ви платя, когато взема първата заплата, моля Ви! – обеща Мета, лъжейки, без да ù трепне окото. Тя нямаше представа какво ще прави оттук насетне – не работи, няма и лев, дори дрехи си нямаха с детето. Всичко бе останало там, където никога нямаше да се върне. Никога!
И тя стана обитател на тази влажна приземна стаичка. Когато отвори вратата, в нея сякаш се втренчиха, ненужни досега, един дюшек, изгърбен от буците дреб и, несигурна в четирите си крака, едновремешна, олющена маса със зяпнала като беззъба уста дупка след напусналото я чекмедже - друго нямаше.
Страховете, като паяжини обвиха ума и сърцето ù. „Ето сега ще ме намери и - край - ще ме убие, този път със сигурност ще ме убие! Побеснял е, че го ритнах и успях да избягам”. Тя н ...