Това е един от онези моменти - искаш нещо да изречеш, а то,нещото, се е свило в гърдите ти, наежило се - боде те и не излиза. Това са те, тъжните моменти... навън слънце грее, топло, а отвътре само мараня и всичко сякаш всеки миг ще пламне. Минава времето без бъдеще и настояще, само миналото го бута да върви, да броди изгубено в един и същи кръг. Обидите стихват, радостите избледняват. И хубавото и лошото се забравя, но следите му остават върху душата.