И тази нощ не бе по различна от останалите. Той стоеше сред звездите и се питаше защо така се получи между тях. Искаше му се да се скрие от света и никога да не се показва, но съдбата му отреди друго.
Както стоеше е се взираше в звездите при него дойде момичетоq което го разбираше и той силно я ценеше. Тя го попита:
- Защо я няма усмивката ти?
- Няма я, защото нищо не ми остана. Тя си отиде и в мен вали.
- Не!!! Ела с мен. Тази вечер ти няма да тъжиш, а ще танцуваш цяла вечер с мен под звездите.
И той не можа да устои на предложението защото я ценеше много и не искаше да я разочарова. Така двамата танцуваха цяла нощ сред звездите. И те бяха по истински от всякога, защото те се чувстваха сигурни в прегръдките на другия.
© Пацо Танчев All rights reserved.
много е поетична и красива прозата ти...
Мисля, че много ти се удава. Пиши.с обич.