Apr 7, 2018, 3:15 AM

Тъжни мисли – тъжен свят 

  Prose » Others
493 0 0
1 min reading
Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, между днес и утре. Знам, че след години няма да съм същият, все нещо ще се промени. Вярвам, че основната движеща сила на живота сме ние – с всичките ни грешки и неволи, с щастието и мъката...
Чувствам се като идиот. Живея – или поне си мисля, че притежавам лукса да го правя, в откачено, плашещо, отблъскващо, аморално време.
Кой го създаде?
Що за чудовище такива сгради от злоба издигна?
Всичко е оцветено в безнадеждност, линеем... Безвъзвратно губим божествената възможност да обичаме, прегръщаме и целуваме. Един хукнал натам, друг грехове извършил – голяма бъркотия! Човещината умира, знаем го, осмисляме го и въпреки това само бездействие съществува! Спомените за миналото животински ритат безпомощ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??