1 min reading
Силна злина е затрупала като пряспа хорските души – там диша и работи, създава и руши, предизвиква ги срещу самите тях. Буря е. Вали. Удря ни с камшици право в лицата. Хора ли сме? От какво са направени сърцата ни?
Днешният живот е разполовен между загинали мечти и неестествено празна реалност, между днес и утре. Знам, че след години няма да съм същият, все нещо ще се промени. Вярвам, че основната движеща сила на живота сме ние – с всичките ни грешки и неволи, с щастието и мъката...
Чувствам се като идиот. Живея – или поне си мисля, че притежавам лукса да го правя, в откачено, плашещо, отблъскващо, аморално време.
Кой го създаде?
Що за чудовище такива сгради от злоба издигна?
Всичко е оцветено в безнадеждност, линеем... Безвъзвратно губим божествената възможност да обичаме, прегръщаме и целуваме. Един хукнал натам, друг грехове извършил – голяма бъркотия! Човещината умира, знаем го, осмисляме го и въпреки това само бездействие съществува! Спомените за миналото животински ритат безпомощ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up