Глава 5
Изпращане
Когато с Брандан отново бяхме пристигнали в кухнята, видях познати лица, които бяха заели местата си около масата в средата на стаята. Всички очи се бяха втренчили в мен. А те ми казваха, че ме очакваше нещо ново и интересно, въпреки че за тях може би не беше такова.
– Седни. – рече Джейн спокойно.
Около масата имаше седем стола, пет от които бяха заети и два свободни. Брандан се отдели от мен и зае мястото си до останалите. Не направих дори една крачка към тях. Опитвах се да ги преценя, но нещо не ми се получаваше. Изведнъж Хал стана от стола си и тръгна към барплота. Ръцете му започнаха да шават и тогава усетих мириса на кръв да нахлува в ноздрите ми. За миг си помислих, че реже собствените си вени, но в действителност не беше така. Чух как ножицата, с която бе отрязал плика с кръвта, падна в мивката. Вниманието ми беше насочено към него и към миризмата на кръв, което ми попречи да забележа втренчените и уплашени погледи на останалите. Само след секунда Хал се обърн ...