Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава какво беше онова нещо, което ме накара да загубя съзнание, за отрицателно време? Много въпроси се извиваха като спирала в главата ми, а аз бях безпомощна и не можех да им отговоря.
Изгарях от желание да се бия, да убивам без капка жал в сърцето и най-вече, да усещам как нечия кръв изпълва устата ми, а вместо това аз се чувствах като бебе в количка, беззащитна и уязвима.
Тялото ми потрепери. Усещах някакви нереални конвулсии, които го караха да се извира доста рязко.
- Хайде. – чух глас, но не можех да го разпозная. Слухът, усещанията, както и зрението ми, започнаха да се завръщат. Бавно, но сигурно.
Последва още едно разтърсване и още викове. Не знаех какво правеха на новото ми съвършено тя ...