Усещаше само мрачния полъх на нощта по бузите ти. Не можеше да усетиш топлината, която тлееше от последните дни на стария ти живот. Стоеше сама и не разбираше какво става около нея. Знаеше, че се е случило нещо много лошо и
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрачни, колкото и когато за пръв път опозна що е истинската тъмнина... А тя бе толкова болезнена и объркваща... Дочу само едни леки думи около нея:
"Всичко ще се оправи, малката. Не се страхувай. След малко ще дойде социалният работник и ще се прибереш на топличко. Не се страхувай от новото, защото то сега ще е в повече в живота ти." Не искаше и да разбере думите на пожарникаря, но
трябваше да се примири с обстоятелствата... Но сега вече усещаше толкова изгарящата и пронизваща топлина, тя бе навсякъде около нея. "Затова ли толкова бързо ме изкараха от къщи?" - си мислеше тя, докато около нея продължаваше да кипи от глъч на помощници и полицаи, които се опитваха да отблъснат насъбралата се тълпа. ...