Тъмно
Като се замисля, нещо сякаш открай време се бе опитвало упорито и напразно да ме предпази от онова, което се случи или поне да го отклони и забави. Наречете го предчувствие. Наречете го интуиция. Всъщност е страх - интуиция имат само чувствителните и страхливите - другите не се нуждаят от това допълнително сетиво, за да се защитят. Беше страх. Страх от тъмното.
---------------------------------------------------------------------------------------
Започнах да колекционирам всякакви неща, които сътворяват и задържат светлината, още като съвсем малък. Първо бяха няколкото джобни фенерчета - за всяка нощ от седмицата имах определено фенерче, с което си светех под одеалото, докато заспя. Не обичах да заспивам на тъмно, нито да стоя сам сред тъмнина. Не, че това, което изпитвах, бе панически ужас, съвсем не. Но бе едно натрапчиво, тягостно усещане, никога не позволяващо ми да запазя пълно спокойствие сам в мрака. И аз, и родителите ми мислехме, че с годините, с порастването ми този ст ...