Oct 5, 2008, 1:32 PM

Тънката нишка на вярата 

  Prose » Others
1471 0 0
2 min reading
Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелените пъпки? И не превръщат ли те надеждите в реалност!?
Вярвам, до безброй пъти в отрицанието ти. В глухата защита - поза по скоро на пораженец, отколкото на вярващ.
Опитвам се да намеря вярната посока. Не с вятъра, не търся единомислие, просто прекосявайки небесният небосвод, яхнал луната, търся тебе, земната, в храма, орисана да бъдеш вечно до Майката!
Очите ти са бронирани от болка, от неверие, от лъжа, които не те подминават! Присъщо за земните! Но повярвай, има и истински дъжд и истинска буря, които и да искаш не може скри с чадър, нито пък с бягство. Дори ветрилото не ще се опълчи срещу вятъра на изпепеляващата жега, на неверието ти, защото ще се стопи, поразено от душевния плам на един ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благой Ранов All rights reserved.

Random works
: ??:??