Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, копнеещо за ласка или просто е нощ. Тъмна и непрогледна, създаваща нереални образи на демони, дебнещи в мрака. Или това не са демони, а нежни ръце, търсещи да докоснат тяло. Или просто това е нощта, играеща си с нас, изостряща сетивата ни до крайност, събуждаща желания и мисли.
Навън е нощ - притихнала и чакаща нас, гледаща ни като на кино. Това е нейното кино. Идващо всяка вечер, носещо със себе си самота и желания.
Къде са ръцете? Търся ги. Искам да ме докосват. Търся тялото, което искам да докосвам, да го обгръщам в непрогледния мрак и само сетивата ми да говорят за него. За неговата нежна кожа, за страстта, стаена дълбоко вътре, искаща да излезе. Ръцете ми са ключа, отключващ портите. Ръцет ...