- Може ли до Извор – каза, подавайки 10 лева на шофьора на маршрутката.
- Разбира се – отговори шофьорът.
- Трънски Извор ли ? – допълни, гледайки го подозрително. Чудеше се дали пък не се е объркал. Познаваше пътниците си, а той бе непознат.
- Да – смотолеви Иван, взе билета и се опита да се навре, заедно с багажа, на една от свободните седалки.
Денят беше горещ и задухата в тясното пространство ставаше все по-неприятна с всеки следващ пасажер.
- Бихте ли пуснали климатика – провикна се някой.
- Не работи – измрънка под носа си шофьорът. Никой не се обади повече, това бе единствения превоз за трънско и се налагаше да понесат всичко стоически.
Иван съвсем ясно си спомняше онзи първи ден. И сега не бе сигурен защо обърна гръб на големия град. Дали хората му дойдоха в повече или му беше предначертано, но този ден промени живота му. Още от момента, в който стъпи на малкият площад на селото и маршрутката се скри в праха, вдигнал се след нея, усети спокойствие, непознато за него до този мом ...