Глава трета
- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях повишила тона си и гласът ми ехтеше из просторния хол.
Гущеровите очи на Маринчев внимателно ме сканираха.
- Прекалено си нервна. - констатира той - Ако наистина си толкова невинна, за колкото се представяш, уверявам те, че няма от какво да се безпокоиш.
Не можех да преигравам и да се преструвам на спокойна, след като в мен бушуваха толкова много емоции, които, примесени с изненадата и учудването от предстоящия ми разпит, заплашваха да изригнат с пълна сила. Наложих си да запазя самообладание, въпреки че Маринчев сериозно ми лазеше по нервите.
- Добре, инспекторе. Да чуя въпросите ви. - знаех, че никак не е удачно да се противопоставям на разследващите. Все пак имаха право да научат истината. ...