Sep 21, 2007, 9:52 AM
Убийство
3 мин reading
На Д.К.
Денят е чудесен - типичен августовски ден, горещ, зноен. Но ние с тебе, любов моя, сме далеч от жегата - намираме се в планината, а там е прохладно, подухва лек ветрец. Вървим към една полянка, която аз познавам много добре - ходила съм там с децата - от нея се вижда реката, големия завой на пътя. Хванала съм те за ръка и искам по-скоро да стигнем това приказно място - тайнствено със своята красота, нашепващо магически думи.
Ето, вече сме тук - полянката е изумително кръгла и блести от утринната роса. Създава у нас чувство на жизнерадост, светлина и чистота. Разнася се онзи дивен мирис на зелена трева, на природа, на доброта. Не малко пъти този мирис ме е карал да потрепервам и да мисля. Убедена съм, че и с тебе е така.
Имам чувството, че всичката космическа енергия се е съсредоточила в тази китна полянка, че цялата Вселена е слязла тук, на Земята. Сърцата ни се изпълват с любов.
Птички чуруликат и с бодрите си звуци придават на обстановката още по-мистичен вид. Гората шуми и ни препраща вековната си сила, мъдрост и любов.
ЛЮБОВ... и двамата имаме нужда от нея, нали? И двамата сме достатъчно самотни и зажадняли за любов - за Онази, Истинската... Ти ме гледаш нежно и не откъсваш очи от мене. Не говорим, защото в любовта думите са излишни.Очите ми ти показват колко силно те желая, жадувам те. И сега си до мен. Вълнувам се много и се разтрепервам. Чувствам се много сигурна с тебе.
Носим си едно одеялце и го постиламе в единия край на полянката, под клоните на старо дърво. Ти лягаш, а аз откъсвам стръкче трева и започвам да те галя по очите и лицето с него. Една дяволита усмивчица заиграва на лицето ти. Мижиш, а едната ти ръка се промъква през тениската ми и започва да ме гали. Ръцете ти... са безкрайно нежни.
Навеждам се над тебе и те гледам - ти отваряш очи и ме галиш по лицето. След което изведнъж си сменяме местата - аз лягам, а ти заставаш над мене и започваш да ме превземаш бавно и нежно - сантиметър по сантиметър... искаш ме цялата... не знаеш ли, че отдавна съм твоя? Че съм ти дала мислите си...
Махаш тениската ми и се любуваш на гърдите ми, които настръхват много бързо, хем от възбуда, хем от полъха на ветреца. Колко си нежен! Не смея да помръдна, такова удоволствие не съм изпитвала. Страх ме е, че ако помръдна, приказката ще свърши.
Вървиш надолу и надолу... с пола съм и ти я сваляш и нея. Оставам по бикини. Сега започвам аз да те разсъбличам - бавно, въпреки че май страстта ми се засилва и искам час по-скоро да те имам, да ме обладаеш, да се слеем... Усещам, че мъжествеността ти не спи и това ме прави щастлива и ме кара да се чувствам жена.
Сваляме всичко от нас - достатъчно дълго сме чакали, а вече жадуваме да бъдем едно цяло. Лягаш върху мен и покриваш лицето ми с целувки. Казваш ми, че ме обичаш.
Обгръщам те и ти потъваш в мене - бавно и нежно. Господи, тази твоя нежност ме подлудява! Обичам те!
Движенията ни са ритмични. Изкачваме се на Седмото небе. Казват, че там бил Раят.
Божествено хубаво е.
Хиляди тържествени камбани...
Сладко ухание...
Любов моя, ти си чудесен, любиш ме толкова истински, толкова себеотдаващо!
И аз ти давам всичко от себе си, най-вече ти давам мислите си.
Защото оргазма, който изживяваме след малко, е не само физически, а преди всичко духовен - той е истинският, този, който кара душата ти да се разтърси и да полети.
Мигът е много дълъг и безпаметен. Цяла вечност.
Не знаем кои сме и къде сме. Летим, носени от любовта си и преоткриваме всичко около нас. Мълвим имената си.
Обичам те!
Обичам те!
Сълзите ми рукват от очите като буйни пролетни потоци.
Целуваш ме.
----------------------------------------------------
Моля те, мълчи!
Чаках освобождението ти толкова дълго...
Докато една нощ послушах дявола, а кой знае, може би беше Бог...
Убих Любовта ни...
Прости.
август, 2000
Евгения Маринчева
Денят е чудесен - типичен августовски ден, горещ, зноен. Но ние с тебе, любов моя, сме далеч от жегата - намираме се в планината, а там е прохладно, подухва лек ветрец. Вървим към една полянка, която аз познавам много добре - ходила съм там с децата - от нея се вижда реката, големия завой на пътя. Хванала съм те за ръка и искам по-скоро да стигнем това приказно място - тайнствено със своята красота, нашепващо магически думи.
Ето, вече сме тук - полянката е изумително кръгла и блести от утринната роса. Създава у нас чувство на жизнерадост, светлина и чистота. Разнася се онзи дивен мирис на зелена трева, на природа, на доброта. Не малко пъти този мирис ме е карал да потрепервам и да мисля. Убедена съм, че и с тебе е така.
Имам чувството, че всичката космическа енергия се е съсредоточила в тази китна полянка, че цялата Вселена е слязла тук, на Земята. Сърцата ни се изпълват с любов.
Птички чуруликат и с бодрите си звуци придават на обстановката още по-мистичен вид. Гората шуми и ни препраща вековната си сила, мъдрост и любов.
ЛЮБОВ... и двамата имаме нужда от нея, нали? И двамата сме достатъчно самотни и зажадняли за любов - за Онази, Истинската... Ти ме гледаш нежно и не откъсваш очи от мене. Не говорим, защото в любовта думите са излишни.Очите ми ти показват колко силно те желая, жадувам те. И сега си до мен. Вълнувам се много и се разтрепервам. Чувствам се много сигурна с тебе.
Носим си едно одеялце и го постиламе в единия край на полянката, под клоните на старо дърво. Ти лягаш, а аз откъсвам стръкче трева и започвам да те галя по очите и лицето с него. Една дяволита усмивчица заиграва на лицето ти. Мижиш, а едната ти ръка се промъква през тениската ми и започва да ме гали. Ръцете ти... са безкрайно нежни.
Навеждам се над тебе и те гледам - ти отваряш очи и ме галиш по лицето. След което изведнъж си сменяме местата - аз лягам, а ти заставаш над мене и започваш да ме превземаш бавно и нежно - сантиметър по сантиметър... искаш ме цялата... не знаеш ли, че отдавна съм твоя? Че съм ти дала мислите си...
Махаш тениската ми и се любуваш на гърдите ми, които настръхват много бързо, хем от възбуда, хем от полъха на ветреца. Колко си нежен! Не смея да помръдна, такова удоволствие не съм изпитвала. Страх ме е, че ако помръдна, приказката ще свърши.
Вървиш надолу и надолу... с пола съм и ти я сваляш и нея. Оставам по бикини. Сега започвам аз да те разсъбличам - бавно, въпреки че май страстта ми се засилва и искам час по-скоро да те имам, да ме обладаеш, да се слеем... Усещам, че мъжествеността ти не спи и това ме прави щастлива и ме кара да се чувствам жена.
Сваляме всичко от нас - достатъчно дълго сме чакали, а вече жадуваме да бъдем едно цяло. Лягаш върху мен и покриваш лицето ми с целувки. Казваш ми, че ме обичаш.
Обгръщам те и ти потъваш в мене - бавно и нежно. Господи, тази твоя нежност ме подлудява! Обичам те!
Движенията ни са ритмични. Изкачваме се на Седмото небе. Казват, че там бил Раят.
Божествено хубаво е.
Хиляди тържествени камбани...
Сладко ухание...
Любов моя, ти си чудесен, любиш ме толкова истински, толкова себеотдаващо!
И аз ти давам всичко от себе си, най-вече ти давам мислите си.
Защото оргазма, който изживяваме след малко, е не само физически, а преди всичко духовен - той е истинският, този, който кара душата ти да се разтърси и да полети.
Мигът е много дълъг и безпаметен. Цяла вечност.
Не знаем кои сме и къде сме. Летим, носени от любовта си и преоткриваме всичко около нас. Мълвим имената си.
Обичам те!
Обичам те!
Сълзите ми рукват от очите като буйни пролетни потоци.
Целуваш ме.
----------------------------------------------------
Моля те, мълчи!
Чаках освобождението ти толкова дълго...
Докато една нощ послушах дявола, а кой знае, може би беше Бог...
Убих Любовта ни...
Прости.
август, 2000
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Никол, къде се губиш
))
Благодаря ти, че прочете! -
Ех, тии...Романтична душицо!
Благодаря ти за прочита!
Коментарът ти е повече от ясен - мълчанието говори много повече!))
-
Светле... уцелила си думите, които казват всичко...
Благодаря ти от сърце!)) -
Христооо!
Благодаря огромно! Подаръкът ти е превъзходен като за първи път, на всичко отгоре... усетих те като много сродна душа от него!
Бързах, и сега бързам, но там ще оставя следа от себе си (под първия ти опит).
Поздрави!)) -
Деси, има хора (срещала съм поне няколко), които са много нещастни,тъй като не са го изживявали...
Ама... Дай Боже всекиму!
Благодаря ти, Деска, за минаването оттук!
Целувка! -
Стопирах се!
А бях набрала инерция да пиша коментар... сега обаче не бих могла!
Поздрави!!! -
Обичам те!
Сълзите ми рукват от очите като буйни пролетни потоци.
Целуваш ме.
Невероятно изживяване!!! -
Увлекателно разказваш, Жени!!! Чета те всеки път с интерес.
Поздравления!!!
п.с. Подарявам ти моят първи опит в прозата!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=14124 -
Кой ли не се е чувствал така...!?
Ех, изживях го!
Накрая ми стана толкова тъжно...!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Приказка.
Повава нежност.
Поздрав и усмивка.