... Отново вали...
... Удря, без да пита.
... Студено, без пощада.
... стичат се, мокрят, заплитат се, попиват, объркват, тъжат ...
Всичко в мен е по-тихо отвсякога. Плашещо тихо !!!...
Красотата е една Химера.
Безвъзвратно, несъществуващо Минало.
Далечно изпепелено от огнени езици.
Затрупана под непосилно тежки постъпки и изречени думи.
Завързана със стоманени въжета.
Затворена под бетонно студен ковчег.
Лицето ѝ е неузнаваемо под нанесените белези на солените океани. ...