Убийството
Бай Добри седеше в полицейската кола на път за участъка и не можеше да осъзнае напълно всичко, което беше направил. Беше изпразнил пушката в гърдите на сина си, седна на един стол и го гледа с невиждащ поглед, докато не спря да мърда. После отиде до телефона и се обади в полицията и болницата.
Учудиха се на хладнокръвието, с което беше извършил убийството. Не беше пиян. Явно нещо много силно го беше ядосало, за да се стигне до този фатален край.
В управлението веднага го пое най-добрият следовател. Не искаха да губят време.
.....
„Работяга беше Добри. Дори когато се наложеше да остане някой след работа, не питаха много. Винаги беше готов. Но освен желание, той си разбираше от професията. И не се учудиха, когато го избраха за бригадир, щом старият се пенсионира. Нищо, че имаше по-стари работници от него. Новата длъжност не го промени. Остана си все така работлив и тих. След работа отиваше с колегите да изпият по една бира и се прибираше в къщи при младата си жена. С Екатерина се ожениха набързо. Половин година походиха и се разписаха. Из махалата шушукаха, че тя го е оженила за себе си. Наперена, винаги модно облечена. Разговаряше с хората с някакво високомерие. Беше завършила стенографски курсове и работеше като секретарка на председателя на МТС-то. Но се държеше сякаш самата тя беше председател. За деца не даваше и дума да се издума. Млади били, сега им било време да събират дом и имот. И какво правел още Добри в тази бригада. Бригадир, а какви пари взима? Жълти стотинки. Че в тяхното МТС обикновен тракторист взимаше повече. А Добри имаше документ за тракторист, за комбайнер, за пътно-строителни. Само да се съгласи и ще го вземат. Две думи на председателя да каже...
Уговаряше го Екатерина постоянно. Къде с тих глас, къде с викане, докато на човека не му писна и се съгласи. Обичаше я, въпреки нейния характер. Пък и сам виждаше, че сами трябваше да събират дом.
В МТС-то разбраха с какъв ценен работник се бяха сдобили. Която и машина да вземеше, изпълняваше и преизпълняваше задачите. Работеше здраво и заслужаваше парите си до последната стотинка. Слагаха на влог повечето. Докато другите ходеха на море или другаде на почивка, Добри ходеше из цяла България по разни кампании. След няколко години на упорит труд, със спестените пари и заем купиха едно празно място и построиха свой дом. На два етажа, с всичките екстри за времето си. Само че, когато се нанесоха, не поканиха никой на гости. Искаше Добри да събере колегите си да се похвали, но жена му не му даде.
- Дом сме направили за нас, а не всякакви хора да идват да пият в него. Не е хан или кръчма. Ако толкова искаш, черпи ги по бира в кръчмата и толкова.
Сви рамена Добри. Тих беше и не възрази, въпреки че вътре в него нещо не приемаше тези думи.
Отминаха още няколко години. В живота им всичко вървеше както кажеше Екатерина. Най-после тя се реши да забременее. Преценила беше, че не трябва да отлага повече. Родиха им се близнаци. Стоян и Стоянка.
- Да стоят здраво на тази земя. – рече Екатерина и Добри се съгласи.
На този ден Добри за пръв и последен път се напи. Нали не носеше на пиене, двете ракии му дойдоха много и едвам се прибра в къщи.
Въпреки строгия си характер, Екатерина се оказа грижовна майка. Децата винаги бяха облечени в чисти дрехи, в училището се учеха добре. Но и двамата растяха сами, без приятели. Нито един рожден ден не отпразнуваха със съученици или комшийските деца. Само кутия бонбони за училище и толкова. Единствено получаваха солидна сума пари в спестовните си книжки вместо подарък.
Всичко щеше да е наред, ако не се случи нещастието с Добри. Докарал беше трактора си за ремонт. Винаги помагаше на монтьорите, направи го и сега. Само че от жегата нещо с кръвното му ли стана, не разбра, но му притъмня и залитна към трактора. Подпря се на извадената скоростна кутия...
Свести се в болницата. До леглото седеше жена му и плачеше.
- Обещаха да накажат онези немарливци, които не бяха укрепили тази кутия...
- Не искам. – едвам изрече Добри – Защо и те да страдат, стига им моята болка.
- Нека. Аз няма да оставя всичко така. Дори ще ни платят.
Добри излезе след половин година от болницата. Без половин стъпало на единия и без пръстите на другия крак. Пенсионираха го по инвалидност. После дойдоха промените. Закриха МТС-то. Банката фалира, а с нея и спестяванията им. Малка утеха беше, че им върнаха част от парите. Екатерина изведнъж рухна и тя. Нейният спокоен живот свърши. Останала без работа, по цял ден седеше сама в къщи и не знаеше какво да прави. Добри си направи работилничка в гаража и докарваше по някой лев допълнително към пенсията и заплатата на пазач.
Стоянка влезе в ХТИ, завърши и започна работа като учителка. По характер се беше метнала на майка си. Делеше хората на работещи и началници. Себе си причисляваше към вторите. Дали заради своето високомерие или заради нещо друго, но не се задържаше повече от година-две в едно и също училище. Обиколи половината област, докато накрая не се задържа в едно забутано селце. Там, освен по своя предмет, преподаваше и по други.
Стоян беше цял на баща си. Ръкат, каквото се хванеше, всичко вършеше с майсторлък. Но беше същият слабохарактерен. И това го подхлъзна. Негов познат го извика да му прави ремонт в къщи. Всяка вечер след като приключеха работа, сядаха на подредената маса. Стоян се държа няколко вечери да не пие, но на края се предаде пред думите на Руска, сестрата на неговия познат.
- Че какъв мъж си, щом не пиеш?
И той пропи. Отначало по малко, докато му хареса и увеличи количеството. Руска му хареса. Нищо, че беше разведена и с дете. Щом се прибереше в къщи, бързаше да се изкъпе и се почваше една телефонна любов. Най-накрая се престраши и я доведе в къщи, когато всички спяха...
За пръв път докосна жена, за пръв път изпита насладата от секса. Струваше си... дори да преглътне сърденето на баща си и неспиращата всекидневна тирада на майка си.
- Тук бардак ли е? Кой ти разреши да водиш уличници? Няма ли за теб нормални момичета, ами с тази си се хванал? Хем разведена, че и с дете. Че тя ще ти се тръшне тук и всичко ще ти вземе. За такива ли сме събирали всичко с баща ти?...
Понеже беше същият като Добри, Стоян си мълчеше, докато един ден под влиянието на изпития алкохол не прекъсна думите на майка си със серия от здрави шамари. Бащата го нямаше да го спре и Стоян се укроти едва, когато майка му падна в несвяст на земята. След тази случка (за която никой не узна) тя се затвори в себе си и за година време се стопи. Почина, без да прости на сина си.
.....
Стоянка не се чувстваше уютно в това село. Вечер се прибираше или в квартирата си, или пътуваше до града. Но парите не бяха много и все по-често оставаше на село. Мразеше го вече, но не искаше да се мести отново. Пък и директорът с неговите закачки...
За пръв път от много време някой мъж и обръщаше внимание. Докато беше студентка, имаше няколко връзки, които приключваха, щом разбереха за характера И или след първата интимност.
Съгласи се бързо на онова, което искаше директорът Миндилев. Не губеше нищо, но си направи сметка какво може да спечели. Той и се беше похвалил, че има връзки тук и там.
- Защо си тогава тук? – го попита тя.
- Че какво ми е тук? Парите са същите, работата е по-малко. И къща си имам, и кола. А другаде да почвам отначало...
Не бяха предвидили само едно. Стоянка забременя. Ама, че мръсник. Уж не можел да има деца, уж това, уж онова...
- Ще го родя, да знаеш! – Стоянка беше категорична.
Миндилев изтръпна. В малкото село щяха да го разпънат на кръст. Край със спокойния живот. Как ли щеше да реагира жена му? Как... ще го изгони. Но щом беше сгрешил, щеше да изпие горчилката.
Стоянка се прибра вкъщи. Миндилев дойде няколко дни след нея. В началото всичко беше мирно и тихо, но след поредния си запой Стоян изтърси:
- Тоя дъртия да се маха. Кво като ти е направил бебе. Айде чупката. Да си оди на село при неговата дърта. А е останал, а съм го пребил.
.....
След смъртта на майка си Стоян съвсем се беше пропил. Руска го заряза, щом видя накъде отива. Той не тъгува за нея много. В кръчмата намери „приятелчета” и изкараните с честен труд пари се превръщаха в поредната бутилка евтина ракия. Това се повтаряше всяка вечер. Щом затвореха кръчмата, се пренасяха в дома на Стоян. Продължаваха до ранни зори да пият и пеят заедно с чалга певците. Бай Добри, вече на години, не можеше да спре пиянските изцепки. Обаждаше се на полицията, но без резултат. Двадесетолевката и обещанието да не шумят повече вършеше работа. Щом си заминеха полицаите, Стоян отиваше при баща си.
В другата стая Стоянка плачеше от мъка.
.....
Компанията си замина. Стоян се изправи с мъка.
- Стояно, ма! – извика сестра си – Яла сбери масата, ма!
Стоянка се показа по нощница на вратата. Наедряла, в последния месец.
- Тихо, ще събудиш татко. И без това спи по-малко заради теб.
- Ти кво, ма? Ш`ма командваш ли, ма? Ти ли ш`ми каеш кво да права? Идвай и почвай да чистиш!
- Утре ще изчистя. Сега лягай, че няма пак да станеш за работа.
- Нема утре, сега.
- Чу ли какво каза сестра ти? – бай Добри се изправи до Стоянка – Лягай да спиш и от утре да те няма тук. Омръзна ми вече.
Стоян се заклати към тях и вдигна юмрук.
- Като ти е омръзнало, мри, дъртако! Или искаш да ти помогна като на мама?
- Какво каза?
- Я си е... – Стоян не можа да довърши и падна, ударен от баща си.
Докато се накани да стане, бай Добри отиде в стаята си и извади скритата ловджийска пушка. Зареди я и я насочи към вратата. Навреме...
Тя се отвори и Стоян влезе, залитайки.
- Сега те утрепах, дъртак миризлив...
Това бяха последните му думи. Бай Добри изстреля два патрона в гърдите на сина си.
Стоянка чу изтрелите. Сви се до стената и започна да ражда.”
.....
Следователят се облегна назад. Ако зависеше от него, веднага би пуснал стареца. Но имаше закони и той им служеше. А как щяха да отсъдят те...
© Христо Костов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
-
Такъв реализъм - направо се усетих действащо лице в местната кръчма и най-накрая чух двата изстрела покрай ушите си ! Браво !
-
Не знам какво те е вдъхновило, какво те е провокирало да напишеш този разкзаз, но от това, което прочетох мога да кажа, че думите ти ми звучат истински, дълбоки, дори тежки. В живота няма само радост, веселие и щастие. Има и тъга, жалост и мъка. Уловени са много емоции и много сила има във всеки от героите, които си избрал. Едни са слаби, други високомерни, трети подвластни на пороци, но всички те сами са избрали какви да бъдат. Чрез изборите си са стигнали до повратни точки в живота си, които би трябвало да послужат както за урок на нас, които все още можем да променим живота си, така и за назидание на тези от нас, които се уприличаваме на някой от тях.
Много мъка има на този свят... Пожелавам ти да можеш да пишеш за всичко с такава лекота, с която този рязказ изглежда че е написан. Талантът идва при онези, които могат да постигнат много. Надявам се че ти ще успееш с каквото и да пожелаеш да се занимаваш. Дано това да е професионално писане.... -
Толкова истинско, пропито с реализъм, извлечено от вените на живия живот!
-
Ице, обожавам да те чета. Отново ме държа под напрежение до края. Страхотно!!!
-
И аз наминах...
ееееееееее, не свърши ли мъката?!
Да си призная харесвам повече разказите ти с червено 18 в началото!
... и наминавай по-често!
Поздрав! -
Благодаря на всички и усмихнат ден!!!
-
Много живи и истински са историите ти, Христо. Поздрави!
-
Много хубав разказ!Жалко е,че такива случки са част от реалността и по селата,и по градовете в България.
Поздрави и от мен! -
Браво! Хареса ми - тежка история за преглъщане, ама добре написана!
Поздрави! -
Разтърсващо...
Поздрав. -
Благодаря на всички!!!
Весел ден ви желая!!! -
Искам ощеееееее
-
Разтърсваща история, много увлекателно написана!
-
Невероятен разказвач си,Ице!Аплодисменти и от мен!
-
Реалистично до болка!!!
Аплодисменти!!! -
Потръпнах. Жалко, че има много такива случай и хората се съдят само по писани закони. И единствената присъда с която оправдаваме такива неща е - " Той господ си знае работата". А хората какво знаят?
Поздравления! -
Невероятно!Разтърси ме.Аплодисменти за автора!
-
Поздравления, Христо!
-
Ице...
Само преглъщам на сухо и не ми идват думите...!
Мога само да те поздравя! -
Благодаря на всички!!!
Държа да уточня, че историята е измислена. Прототипите на моите герои обаче са реално съществуващи хора.
Лека вечер!!! -
Господи,разтърси ме тази драма-напълно е реално всичко,а и ти така добре си я описал...,браво,Романтико!Поздрав!
-
И аз го четох снощи. Написал си го по много въздействащ начин!
-
Ице, прочетох го снощи и днес пак... Тръпки ме побиха. Драматичен реализъм, с който ни пренасяш в кое да е, средностатистическо българско селце... За съжаление...
И аз като Наполитано мога само да кажа - Евалла, брато!!! -
Как ли? Естествено в полза на пияницата, нищо че вече не му е нужна подкрепата на закона. На днешно време ако защитиш живота на семейството или своя собствен в тази измислена държава, ти си убиец. А ако се оставиш да бъдеш убит в собствения си дом от нагъл пияница или влязъл с влом крадец или подобна гад - ще кажат само: Жалко за човечеца и... толкоз. Шибан свят - шибана държава! Явно тук не си струва да бъдеш почтен човек!
Мнооого яко написано Ице - Евала братко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
