Гледам – на екрана някакви… Абе, да се самоцензурирам: никакви…
Говорят, нареждат, убеждават, доказват…
Титли, титли, титли…
С муцуни, които предубедено те отблъскват. И обясняват – не си заслужава да им отделяш време.
Но може да са някакви… Нали имат титли?
Надничам в интернета. Пусто всенаблюдение – попадам на биографиите им. Фризирани, загладени, парфюмирани, обаче не можещи да скрият истината. Титлите са накичени върху хорица, изкарали тридневен курс по обличане на бяла престилка и сега възпявани като суперспециалисти.
Тук не споменавам математиците, които убеждават с някакви таблици и графики. Каквито може да извърти всеки петокласник, зяпайки унесено творчески в тавана. И математиците са иззели правомощията на Бог – информират колко души ще се разболеят и умрат, в кои дни и тем подобни гадания на остатъци от кафе.
Всичко – на базата на „ако“, „ще видим“, „убеден съм“… Аргументация в стил убеденост на хлапе.
Та тез хорица са поели в ръцете си властта. Не, не над държавата и общест ...