Този разказ е писан по мотиви от творба на писателя Деян Енев в курс по творческо писане и е един вид производна на неговия разказ ,,Заложна къща". Дано ви хареса.
Калин Бандеров седеше на бюрото в кабинета си и решаваше кръстословица.
Погълнат от ребуса, без да вдига очи, чу как звънчето на вратата, отпред на която бе закована табелка ,,Заложна къща Бандеров”, издрънча за първи път през този ден. Бандеров чу стъпките на клиента и след три секунди сгъна кръстословицата и вдигна глава към новодошлия.
Това беше една старица. Не изглеждаше грохнала, но си личеше, че е доста стара. Според Бандеров годините ѝ трябваше да наброяват седемдесет и пет.
Но никак не изглеждаше грохнала.
Носеше сиво палто, кафява кожена чанта, ръцете ѝ наподобяваха паяци, с отпусната кожа, вдлъбнатини между пръстите и подути краища под късите нокти. Лицето ѝ бе набраздено от бръчки, които обрамчваха сини очи, а гъстата ѝ бяла коса се спускаше до раменете.
- Добър ден – поздрави тя с типичния дрезгав за старците гл ...