Живот... такъв, че с всеки изминат ден, минал незнайно как и с каква сила през добрината, да става един човек или дори дете с още невръстен ум една зряла фигура. Ето ги там, далечни се скитат знанията ни, с премрежен поглед ги виждаме. И онези мъждукащи светлинки на озарението, което покосява емоциите ни. Те всички ще дойдат, ще ни споходят. Ето го денят, в който станаха децата и заминаха, повтаряйки дневния си път, тъй сравним с житейския. А краката им, тъй отмалели под напора на онази тежина, окована за гърба им. Стигайки до целта, до светлината на деня, до слънцето на детския живот, те са вече хора. Деца бяха преди. Много скитничество, непримиримо и длинната в идилия хубост на всички онези нещица, наречени детство, бе в техния живот. Крачат бавно, неуклончиво и неуморно, знаят те къде отиват, ала някак спохожда ги една мисъл. Изврътна главата си едно от децата и с периферно зрение спогледа Младена. Оназ, що дивна хубост даваше на дневния живот и с озарение вдъхновение даваше на всек ...