"Бе хубав слънчев ден. Парещите лъчи галеха прозорците на класната стая и затопляха уютното място, в което децата от четвърти клас в училище "Иван Вазов" попиваха от знанията на своята учителка. Със зачервени бузи от топлината на слънцето и с отворени любопитни очи, те слушаха своя преподавател и нетърпеливо отговаряха на поставените от нея въпроси. Да! Това бе госпожа Жерова! Преподавател в истинския смисъл на думата - прекрасна, обаятелна, успяваща да улови вниманието на иначе нетърпеливите главици.Нещо, което не се отдаваше на всеки учител. Вероятно защото не работи с желание или просто няма какво друго да работи, но все пак е завършил педагогика."
Ето тези спомени топлеха съзнанието на Иван. Те запълваха ума му, дори когато бе в час по литература - един любим някога предмет. Някога, защото Иван отдавна не обичаше този предмет, или по-скоро от близо година. Новият учител бе друг. Господин Уручев понякога говореше глупости и изобщо неща извън темата. А често разговаряше и по мобилния ...