-     Обичам те!

-     Това вече няма значение нито за мен, нито за теб.

-     Защо?

-     Защото много се промени.

-     Не съм се променила. Станах такава, каквато ти искаше да бъда.

-     Там ти беше грешката. Не бива да се променяш заради хората, а заради себе си.

-     Ти не си хората. И аз се промених по собствено желание. И с твоя помощ.

-     Не съм ти помогнал за нищо. Ти живееш според моите стандарти, изглеждаш като моя идеал за жена, характерът ти е като идеалния женски характер за мен. Не съм искал това.

-     Но го направи.

-     Какво съм направил?

-     Промени ме.

-     Може би си права. Ти до голяма степен си мое отражение. Цялата ти същност носи част от мен си.

-     Говориш така сякаш си Дяволът.

-     Не. Просто ти взе мой демон и си го присвои.

-     Ти ми го даде доброволно, твърдейки, че трябва да стана по-силна, по-самовлюбена и по-егоистична.

-     Но не очаквах, че точно това твое Аз, което този демон пусна на свобода, ще стои пред мен сега. Ти си друга. Не си тази жена, която носеше щастието, която огряваше деня ми. Не си тази, която беше, когато се запознахме.

-     Яд те е, нали? Гневен си за това.

-     Не съм.

-     Не ме лъжи! И познай какво – гневен си на себе си, не на мен. Гневен си, че ми даде този твой демон. Гневен си, че ти ме промени. И преди да ме прекъснеш и да ми кажеш, че сама съм се променила, стой! Помисли малко. Ти ме промени, ти ми каза, че иначе в тоя свят няма да оцелея. Ти дойде до мен и ми каза, че или ще бъда плячка, или ще бъда хищник. И трябва да избера да съм хищник, защото това е въпрос на оцеляване. А обвиняваш мен, че съм тази,която съм в момента.

-     Не отричам нищо. Не те обвинявам. Само казвам, че се промени и то много.

-     Не се прави, че не ти харесва. Харесва ти, защото точно това искаш от една жена.

-     Това искам от една жена. Познаваш ме. Но си имам и принципи. И един от тях е да не бъда с теб. Няма как да съм с теб.

-     И защо? Страх ли те е ?

-     От теб ли? Да, страх ме е от теб. Не знам какво можеш да направиш, не знам как ще реагираш в следващия момент, не знам какво си мислиш, нямам контрол над теб.

-     Нека бъде светлина! Стигнахме до проблема ти. Преди бях малка, хленчеща,предсказуема задръстенячка. А сега, когато се появявам пред теб толкова променена, пълна противоположност на това,което бях, ти ми заявяваш, че си недоволен от факта, че нямаш контрол над мен?! Моето момче, реши най-после какво ти искаш, защото аз знам, че искам теб.

-     Но аз теб не. Няма как да съм с теб.

-     Защото...

-     Защото си обичам свободата.

-     Свободата ли? Сякаш ще те сложа в клетка окован.

-     Не. Ти не, но аз ще си сложа оковите.

-     И това те спира?

-     Не, това не ме спира. Това би се оказало трудното препятствие. Това, което ме спира е миналото ти. Да. Мъжете, с които си била. По-скоро изродите, които харесваш. Ако ги нямаше тях, всичко щеше да е перфектно.

-     Много добре знаеш,че ако съм с теб, целият мъжки свят изчезва моментално.

-     А докато не сме заедно, можеш да ходиш да се шибаш и с други, така ли. Там ти е грешката. Не е достатъчно.

-     На теб никога не ти беше достатъчно нито вниманието ми, нито любовта ми.

-     Ако изпитвам такава любов като твоята, по-добре да се гръмна.

-     Не знам как аз не съм се гръмнала досега. Любов като моята? Не знаеш нищо за любовта ми към теб и как се опитвах да я изпитам към тези изроди. Не знаеш как неуморно търсих у други това, което ти имаш. Търсих заместители, за да мога да те превъзмогна и да не се унижавам така сега, но не. За пореден път ти спечели, защото за пореден път аз стоя пред теб и ти казвам колко безгранична е любовта ми, но ти не искаш да чуеш и дума, защото гордостта ти стои по-високо от всички други чувства. Аз стоя тук с последната си капка достойнство и ти казвам колко много те обичам и каква неимоверно огромна част от живота ми си ти и не знам откъде черпя сила,за да те гледам в очите. Признавам ти всичко най-чистосърдечно без лъжи, без неизказани думи,без догадки... Но да, за пореден път ти печелиш, защото знаеш къде е слабото ми място. А учителят винаги знае слабите места на ученика си, нали така?