May 15, 2009, 11:09 PM

Ударче под кръста 

  Prose » Narratives
933 0 7
1 мин reading

                                                                       (само за жени)         

 

Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът,  с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което и досега събираше  някой и друг поглед по улици и плажове. Тя добре си даваше сметка за оръжията, които има и ги ползваше с удоволствие и финес. Кипеше от живот и се чувстваше  отлично. Е, може би понякога уморяваше малко близките с нескончаемите си идеи и начинания. И като че ли прекаляваше с купоните... Енергия, ви казвам.

 Преди седмица Милена беше  започнала поредната инициатива - ремонт и пълно обновяване на къщата, в която живееха.  Падаше си малко перфекционистка  и не се задоволяваше с какво да е -  всичко трябваше да е красиво и качествено, но не безумно скъпо. Слава Богу, имаше верен усет на ловец и  успяваше да го постигне. А и добри приятели, които ù помагаха.

Днес имаше среща с много близка приятелка, Кристина, която работеше във фирма за врати и можеше да ù предложи добра оферта. Пиха кафе и се забавляваха, докато обсъждаха възможностите за добра сделка. Приятелката я изпрати при най-добрия майстор на фирмата, който отгоре на всичко имал слабост към чаровния пол и можел да направи отстъпка от цената.

Зарадвана, Милена  с бърза крачка се запъти към новата задача за деня.  След около два часа се върна вкъщи, доволна от приличната  оферта, която ù бе дал любителят на нежната  половинка на човечеството.

.................................................

    

 

 Звънна ù телефонът. Беше Кристина, леко учудена какво  ли се е случило.

Обадила се на майстора  да пита дали е идвала една хубавица да поръчва врата, а той казал, че не, за съжаление, днес никакви хубавици не били минавали и нали ги знаем  ние готините мацки колко често си менят настроението и плановете. Може би щяла да мине утре или кой знае кога...

 

 .................................................

 

 

Милена горчиво се усмихна и някак набързо и механично приключи разговора. Сипа си чаша вино и седна да прави списък с гостите за  четиридесетия си рожден ден.

 

 

 

© Антонела Огнянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ,Владимир. Да ти се връща!!!
  • Честит рожден ден, Антонела! Желая ти крепко здраве, радост и творчески успехи! Твори и радвай с творбите си! Бъди!
  • Благодаря ви мили,мили,мили!!!! А живота..... май е най-хубаво да го изживеем с повече чувство за хумор!
  • Ударче под кръста ли?! Или е чиста проба женска злоба или Кристина е страшно тактичен човек. За мъжа какво да кажа - въпрос на вкус, но приятелката...Бъди хубавица, изстръгвай въздишките на минувачите покрай теб, честит празник Антонела!!! Обичам да те чета. А и на петдесет може да прочетеш възхищението от жизнерадостта си в доста по-млади мъжки очи!!! Излъчването е важно, не броя на годините. И никаква злоба не може да ти го отнеме. А който е пропуснал курсовете за чувство за мярка или е тъп или е злобен все още се чудя. А може би и двете, ужасна комбинация.
  • кофти, наистина, свикнали сме да се виждаме през очите на другите само с нашата представа за себе си....
  • Усмихни се!Да приемем,че помъдряваме с всяка нова годинка...
  • Какво и пука! Я да си спретне купон за чудо и приказ!

    Честит Рожден Ден, Антонела! Бъди все така слънчева и жизнерадостна! Желая ти щастие и любов!
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=FofQmEyvTZQ&feature=related " target="_blank">Музика >>> </a>




Random works
: ??:??