Ударите на сърцето
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
Омар Хаям
Има и такива дни, в които се чувстваш като господар на света. Усещаш красотата на живота и пиеш с пълни шепи от нея с ясното съзнание, че не се знае кога отново ще имаш тази възможност и ще я имаш ли въобще. На душата ти е едно хубаво, спокойно и ведро като лятно утро в планината. И ти се струва, че светът е безопасно място, като детски лагер.
Така се чувствах в този момент. Седяхме с Боян в едно заведение на брега на морето. От онези старите, със старото обзавеждане , с очуканите маси и дървените столове, на които са сядали хиляди преди нас. Може би дори поколения. В друго време и в друг живот. Имах чувството, че чувам смеховете им и усещам синьото им безгрижие. Някога май е било столова на почивната станция до него. Нямаше много хора. Беше тихо. Дори музика нямаше ...