2 min reading
Тъмна стая. Пожълтели тапети. Стар продънен диван. Малка масичка в ъгъла спяща. Догаряща свещ. Самотно дете...
Две сълзи изтъркалят се бързо по нежното изстрадало лице. И две ръчички химикала пак взимат и дописват последните редове... Писмото е вече готово - грозно, горчиво, пълно със скръб... Надраскано нечетливо върху смачкана салфетка се мръщи то на целия свят.
Сенките си играят по стената. Гонят се, блъскат се, целуват се и накрая се гмурват в море от светлина... Единствено те са щастливи в мрачната стая сега. Навън блесва светкавица, след малко се чува гръм... Едрите сълзи на небето се удрят тежко в мръсния перваз на отворения прозорец...
Една восъчна капчица се отделя от разполовената свещ и най-безжалостно пада върху дървеното тяло на масата. Горещият восък й причинява неописуема болка. Писъкът й секва играта на сенките. Те любопитно поглеждат страдащата маса и когато стоновете й заглъхват се впускат отново в луда веселба.
Нов гръм! Едно детско сърчице подскача. Притварят се умо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up