Родителите са толкова ужасни…
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето.
Понякога и го правим, макар че не е редно.
Те са тези които ни помагат когато паднем
и тези които не ни изправят, защото са ни научили сами да се изправяме,
за да можем да оцелеем и сами в живота.
Въпреки това и те са тези, които понякога ни спъват.
Не го правят нарочно, но се случва,
опитвайки се да ни предпазят от нещо.
Това е така, защото светът се променя
и те не са свикнали с новия свят.
Въпреки това, родителите винаги ще дават съвети или ще ти помагат
без да си го искал от тях, защото те знаят кога ти трябва
един добър съвет или подаване на ръка в труден момент.
Дори без да си им казал че имаш проблем или затруднение,
те го виждат в очите ти, те го прочитат по знаците на тялото ти,
те го усещат, защото ти си тяхно творение и носиш част от тях,
а те познават себе си и така познават и теб.
Ужасни са, защото когато им кажеш да се махат, те остават до теб
и знаят, че когато им казваш да се махат,
точно тогава ти имаш най-голяма нужда от тях и те остават.

Кой е казал че да си ужасен е нещо лошо?
Има случаи, като този, където да си ужасен означава нещо хубаво, защото родителите са ужасно страхотни, защото те са ужасно добри, ужасно отзивчиви и понякога ние ужасно много им се нервираме, но това е така, защото ние ужасно често търсим одобрението и мнението им, защото ние ужасно много ги обичаме.

                                                                                                                       
                                                                                                                           The Outsider