Вървя към къщи по улица „Модър”…
Което се случва доста често. И за кой ли път се питам какво ли точно значи това име?
Зная, че има връх с това название в Родопа – в Чернатишкия дял, но се сещам, че и той е наречен на нещо си, което за момента не ми е известно. Или не се сещам…
От годините ще трябва да е.Това си е солидно оправдание, но… Сиреч - знаел съм някога… Ама съм забравил!
А улицата си е много хубава! Има си чудесни сенки от дивите кестени - разкош в тая жега. Дори винаги нарочно забавям крачка… Ей така – да удължа удоволствието от скриването под зелените клони от слънчовия поглед.
Стари и не до там сгради с дворчета отпред, като повечето са такива, че те карат, щеш не щеш, да се позагледаш. Ето - едно момиченце играе покрай стар фонтан от варовикови камъни, отдавна останал без вода. То размахва в ръка жълт копринен шал и се върти в един свой си танц без музика… Не! Сигурно си има и музика, но аз не я чувам в момента. Не ми е писано!
А жълтата коприна лети… Описва дъги в горещия ...