Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки това се оставяш в ръцете на любовта! Понякога знаеш, че е по-правилно да послушаш разума си, но незнайно защо следваш стъпките на сърцето си. Понякога виждаш, че някой има нужда от твоята прегръдка, но ти си прекалено ядосан на света, за да я дадеш. Понякога се опитваш да върнеш миговете, които си изживял, за да си припомниш какво точно беше усещането и как точно изглеждаше всичко. Понякога те е страх да направиш крачка напред, но все пак, все някога събираш смелост, за да предприемеш няколко стъпки.
Ако животът беше това, което ние искахме да бъде, щеше ли да бъде по-очарователен? Щеше ли да бъде по-малко мразен и хулен ? Ако ти имаше всичко, от което се нуждаеш, без да се налага да се бориш, щеше ли да бъдеш толкова силен човек сега? И щеше ли да разсъждаваш по този начин? Ако всеки, когото обикнем, ни отвръща със същата обич, щяхме ли да сме по-щастливи? И щеше ли да познаваш чувството на остра болка в гърдите, чувството как сърцето ти (орган, чрез който само дишаш) незнайно как се разбива на милиони парченца? И щеше ли да опознаеш усещането как някой залепя частиците му и го пълни с усмивки и радост? Ако светът бе мястото, което в мечтите си искаме да е, щяхме ли да познаем предателството и истинското приятелство? Бихме ли могли да разберем колко точно е ценно щастието ни, ако то ни съпътстваше всеки ден? И бихме ли могли да се научим да преодоляваме страха, ако той никога не е сковавал душите ни? 

Понякога не знаеш какво да кажеш, защото просто не намираш правилните думи, и все пак успяваш да го кажеш мълчаливо, с очи, с усмивка или с простичък жест. Понякога си раздвоен на кръстопът и се опитваш да разбереш кой е правилният път и все пак поемаш по един от тях, независимо от това, че може да се окаже грешен за теб. Само че няма нищо грешно, щом то ни научава на нещо. Няма нищо грешно, щом то ни дава урок и опит. И дали щяхме да бъдем същите хора, ако животът не ни даваше трудности, през които да преминем и пречки, които да прескочим? Ако животът не ни даваше дълбоки ями, в които да паднем и да намерим сили да се изправим? Щяхме ли да бъдем същите хора, ако никога не сме постъпвали неправилно, ако никога не сме съжалявали за нещо, ако никога не сме ронили сълзи? Дали аз, дали ти, дали той или тя, и всеки човек на земята щеше да бъде този, който е сега, ако никога не бе обичал, ако никога не му бе разбивано сърцето, ако никога не е наранявал хората, които обича? 

Понякога изпитваме онзи страх да продължим напред, да се откажем или да се борим за нещо, да отворим сърцето и душата си. Само че, знаете ли, ако не го направим сега, няма кога. Защото животът е един. Моментът е един. Така че,  изправи се, усмихни се, улови мига и го изживей. Добър или лош, той ще промени част от теб, той ще остане в съзнанието ти, той ще е това, което след години ще си спомняш, за да може един ден, когато си готов да си тръгнеш от този свят, да кажеш с усмивка на уста: Аз изживях пълноценно всеки миг от живота си!