Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки това се оставяш в ръцете на любовта! Понякога знаеш, че е по-правилно да послушаш разума си, но незнайно защо следваш стъпките на сърцето си. Понякога виждаш, че някой има нужда от твоята прегръдка, но ти си прекалено ядосан на света, за да я дадеш. Понякога се опитваш да върнеш миговете, които си изживял, за да си припомниш какво точно беше усещането и как точно изглеждаше всичко. Понякога те е страх да направиш крачка напред, но все пак, все някога събираш смелост, за да предприемеш няколко стъпки.
Ако животът беше това, което ние искахме да бъде, щеше ли да бъде по-очарователен? Щеше ли да бъде по-малко мразен и хулен ? Ако ти имаше всичко, от което се нуждаеш, без да се налага да се бориш, ...