Момичетата бяха абсолютно различни - пълен контраст.
Едното беше с руса коса, разпиляна по раменете и гърба, чак до кръста, с червени устни и големи сини, искрящи, като сапфири очи. Роклята ù беше морско синя и очертаваше тънката талия на малката госпожица. Тя беше усмихната и погледът ù шареше по лицата на близките ù с такива дяволити пламъчета, че родителите ù сякаш щяха да литнат от щастие.
Другото момиче, Улуру, беше различно. Висока, с дълга, черна коса, като смола. Нежно лице, с големи, черни и тъжни очи. Тънки и дълги крака, с красиви глезени. Сякаш изваяна от талантлив скулптор статуя. Все още гледаше с недоверие на този непознат свят и на хората около себе си.
Влязоха в салона и родителите на Моли прегърнаха своето дете. Майка ù не преставаше да бърбори. Говореше нещо и на Улу, но тя не разбираше нищо от това. Само усещаше, че тази жена е добра и добронамерена към нея. Четеше го в очите ù.
Бяха я облекли с една розова рокля на Моли, която подчертаваше още повече красивите ù фо ...