Уникалното ястие
Очаквахме гости за Нова година. Приятели на мама и татко от студентските им години. Всички се вълнувахме, понеже те живееха във Франция, а мама бе решила да блесне като супер домакиня, вземайки им ума с уникално ястие. За консултант повикахме и баба ми от село – да ѝ помогне със стара семейна рецепта.
— Трябва да е българско, но и модерно, с оригинален вкус - обясняваше мама на баба, която повдигаше многозначително вежди и отговаряше кратко:
— Аха, ясно – което значеше, че нищо не ѝ е ясно, но не иска да обиди снаха си.
Изпратиха ни със сестра ми да играем навън, за да не ги разсейваме, от което бяхме щастливи. Не пропуснахме и да се похвалим пред децата от махалата:
— Довечера ще имаме гости от Франция, ама истински французи – подчертах дебело, защото знаех, че в европейската държава живеят и други народности.
— Какво ще ви донесат чужденците – попита любопитно едно от децата.
— Не знам, но ние ще ги шашнем с уникално ястие – изпъчи се сестра ми, горда, че е изговорил ...