- Какво ли би станало, ако човек си вземаше поука за нещо преди да се е случило? - питаше се Павел, който си изтупваше дрехите от падането по заледените стъпала.
Мъжът вървеше по пътя към мястото където работеше. Беше му студено. Подлъган от слънчевите лъчи, които галеха прозорците на дома му, той бе излязъл с по-тънко яке. Усмихна се. Стигна до работата си. Имаше време за традиоционното кафе с колегите преди да започнат да се трудят.
- Какво си се усмихнал? - попита го Иван, един от старите майстори. - Виж какъв студ е навън, а нашият не му пука.
Павел отпи от чашката с кафе и каза:
- Как да не се смея, бай Иване! Колко пъти са ми казвали да не ходя по заледени места. Аз се съгласявам. Даже ми става досадно, че ме имат за малоумен. Че не разбирам. И ето, днес паднах точно на леден участък. На едно място имаше и аз минах през него. И то да е само това, добре.
- И друго ли има? - попита един от работниците.
- Има, ами! - отговори Павел. - Преди да изляза гледам през прозореца едно слънц ...