Закахърù се старата Ильовица за най-големия син. Уроки по петите му вървяха. От раждането до днес...
Двама сина имаше. Възпита ги, порастù. С любов и обич ги отгледаха с мъжа си.
По-малкият беше по-буен и вироглав и каквото си наумеше, думата му на две не ставаше. Рече, че се жени и превари батьо си. Отдели се. Завъртя дом, роди му се син, после щерка - за радост на старите баща и майка.
По-големият беше серт човек - инатлùя, тиха и дълбока вода за важните работи, весел шегобиец за хората през деня.Не можеш го разбра кога се смее, кога сериозно говори. На нея се беше метнал. Кожата ù одрал. Тайна слабост ù беше. От малък все му трепереше. Прокле ли го някой, урочаса ли го, но в живота спътница за него се не нàйде.
Колко нейни приятелки щерките си водиха! Колко сгляди - белким някоя си хареса. Все млади, работни, добри. Коя по-бедна, коя по-богата, коя по-млада, коя малко по-стара. Никоя не му угоди. Майтапеше се: "Истинската чакам... "
„Ще си остане стар ерген с това чакане. Четиридесе ...