Роби стоеше усмихнат пред разпънатия бял чаршаф върху който, като войници, стояха наредени в колони многобройни дамски чанти, в различни цветове и с различни надписи. Шанел, Прада, Диор.... разнообразие от фалшиви марки и изкуствени кожи. Слънцето огряваше черната му кожа и я караше да блести, сякаш бе намазана с олио. Белите зъби светеха на фона на тъмното му лице, като фосфорни. Мускулите на лицето му го боляха от изкуствената усмивка застинала от часове на него.
- Усмихвай се! Само един усмихнат човек може да продава. Хората обичат да виждат усмихнати лица и да ги ласкаят. Нещастните и отчаяните отблъскват, от мен да го знаеш! Усмивката привлича и продава! - така му бе казал Маркос, който отдавна беше в този бранш. Именно той го свърза с човека, който даваше стока на новодошлите имигранти. За всяка продадена чанта на цена двадесет евро получаваше по двадесет цента. Колко много трябваше да се усмихва днес, за да изкара за парче хляб?! Имаше ли избор?! Не! Никога нямаше да се върне об ...