Познавах една жена, която много харесвах. Тя се отличаваше от всички останали. У нея имаше нещо, което не можеше да я причисли към обикновените. Тя беше по своему специална и магнетична, много харизматична. Жена с необикновена аура. Такава жена не остава незабелязана, напротив - тя се отличава в тълпата от хора.
Познавах една успяла жена, витална, можеща, уверена. Името ù беше Велика.
Успяла жена: в работата, в семейството, предизвикваше възхищение. Всички нейни приятели, близки (ако могат да се нарекат такива) претендираха, че са допринесли за нейния успех. Един подчертаваше, че ù е дал най-подходящия съвет; друг - че ù е подал ръка в точния момент; трети претендираше, че ù е особено близък и тя се обръща за съвет към него... Много хора, много претенции за близост към великата Велика.
Доколко всички от нейното обкръжение бяха искрени? Тя беше канена навсякъде, беше най-желаната компания. Много често тези около нея демонстрираха близост, разбиране, съпричастност.
Не съм сигурна даже в ...