Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква, моля, книга да пиша сега без муз?!
А мислех, че е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той, който раздвижи застоялия въздух. Той, който направи за мен оазис в центъра на самата пустиня. Той, който учи правилата толкова бързо, колкото ги променям аз. Той, който не би могъл да бъде друг, освен извънземен.
Обаче изобщо нямах представа докъде се простира космическото му търпение и докога ще издържи.
Защото аз винаги сама съм разваляла всичко хубаво в живота си. Като се започне с първата ми кукла с накъдрени на едри букли златни коси и сатенена рокля с дантели, която проскубах за по-малко от час. И се стигне до интимните ми връзки.
За куклата все някак мога да го обясня. Нормално е едно т ...