Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и яркочервени коси. Да, аз не отпивам сластно от чашата със страстно забъркан от бармана „Оргазъм”. За теб тя е като прясно разбъркано „Синьо изкушение”. Отпиваш и пак искаш да пиеш – до дъно без право на празна чаша. И моята чаша е изпотена от скритото желание, кипящо в сърцето ми и сгряващо нежното ми тяло. Имаш ли очи за онази, другата? Тихата, спокойната, но…знаещата и ценящата две неща – свободата да бъдеш себе си и обичта. И двете пазя, но и двете раздавам с широко разтворени пръсти. Готов ли си, да прокараш език по пухкавите ми устни, с вкус на малинов ликьор…Да усетиш свободата и трепета да бъдеш споделен и всичките ти „Да !„ и „Не!” да се сгромолясат в купчината със дрехите ни. Аз съм ...