Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра сврака прелетя и се спря на стобора. Огледа се – кресна и литна в простора. Облаци се спуснаха като завеса над сцена – мощният изгрев иззад тях тихо простена. Черна котка лежи до листата – неестествено си е отметнала главата. Очите са празни – ужасно много кръв все още тече по земята. Градът спи, но само минутки му трябват и ще се сепне в съня си, щом се разсее тишината. Пустее площадът. Шум от излитащи гълъби – как само пляскат крилете и се дочува свистенето на перата. Насреща върви случайна и далечна позната – сега ще се извърти и ще потъне в зората – не ù се иска да си напряга в усмивка устата. Ято гарги се е отправило в развалено ветрило някъде към полята. Склерозирал старец се облекчава в ...