Утринна среща или
Мир и Любов
Вече втори месец преживяваше отново и отново тази неочаквана, в известен смисъл и странна, но много приятна среща. Докато един ден седна пред „неговия бял бизон“ и започна да изпълва бързо неговите страници.
В първите часове на Новата 2021 година се прибираше бавно у дома по унило заспалата „Цар Борис“. Всичко по нея бе безкрайно далеч от спомените за безвъзвратно отминалите новогодишни празници от неговото детство с ярко светещи прозорци, посрещащи зората с водопади весела музика и смях. Липсваха му разноцветните изстреляни конфети, украсяващи снега по тротоарите. Отдавна нямаше и сняг. Самата природа нямаше желание да празнува настъпващата поредна година. Черните прозорци тъгуваха по избягалите от корумпираното управление на бивши комунисти и продавачи на родните интереси хорица.
Пресичайки Алабин, започна да се двуоми. Дали да продължи по Цар Борис или да се поразходи покрай затворените заведения на Витошка? Паникьосаните от спонтанните многомесечни про ...