Идеалното място. Нови улици, различни коли, които следват други, "по-европейски" пътни правила. Новите сгради формират единна, при това едновременно старинна архитектура. Хората се обличат различно, ходят различно. Караниците с контролата са заменени с караниците между стиловете музика, които какви ли не хора слушат поотделно в един метро вагон.
Апартаментът, който те очаква, е запълнен само с куфари и малко храна в хладилника. И първия чифт чорапи на пода, както и първата неизмита чиния. Белите стени нямат още бразди от стари картини по тях, нито дупки от предишни места за пирони. Няма следи от местата, където масата или бюрото се е допирала до стената.
Няма и на кого да звъннеш, дори да имаше телефон. Но ще има.
Има интернет, чрез когото можеш да се превърнеш в група цифрички, букви и смайлита за останалите. В техните очи си виртуален човек сега; другаде. Вече не споделяш лошото движение и гадните политици, вече си от другата страна на реката. Вече си съседа, чието ядене е винаги по- ...