Послепис: "Една случайна среща може да се окаже най-неслучайното нещо на света"
Не помня друг път да съм обръщала така местата.
Но мисля, че е добро начало.
Представям си как ме четеш и повярвай ми, когато казвам, че чувам написаното от мен с твоя глас..
С паузите и въздишките ти. С трепета в гласа ти.
Ако думите ми бяха поглед... щяха да са твоя. Топъл, дълбок и безраен.
Потъвам...
Душата и сърцето ми те познаха.
Сякаш винаги са те познавали, но винаги са се разминавали.
Висшите сили са ми свидетели, че може би ще поискам от теб да изтриеш и забравиш тези редове, които като въздишки лежат на устните ми.
Владееш хаоса ми и мен.
Заглушаваш всичко наоколо и ме караш да виждам, и чувам само теб.
Споделености ...
Денят ми е безпорядък, но си с мен, а това е повече от достатъчно.
Усмихваш се по детски.
Близости ...
Влюбености ...
Обещай, че ще изтриеш или забравиш редовете (или ме излъжи, че ще го направиш).
И междувременно прочети "Като децата" на Калбуров.
Там се казва всичко...
https://www.youtube.com/watch?v=XfDQuw0icew&ab_channel=RedGreyMatter