В автобуса (Част Втора)
В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата.
- Г-жа, не виждате ли, че няма място? Не се блъскайте!
- Не се блъскайте, ама Вие сте се качили, а другите, че не могат, вече не Ви интересува. Ама влезте малко навътре, моля Ви. Може ли така? Какви хора, значи! Ама вътре е празно, влезте още малко!
- Как ще е празно бе, госпожо? Къде видяхте, че е празно?
- Абе, Вие на мене не ми разправяйте, а влезте малко на вътре! Хайде, че ще тръгне и ще ми затисне крака.
- Ох, как се блъска тая жена.
- Ами, блъска се! Като сте застанали тука и не искате да се помръднете! Опа, качих се! Най-после! Видяхте ли колко много място има! Но това сме ние българите. Да не искаш да се поместиш и друг да се качи! Боже Господи, аз не съм такава!
© Мими All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Като си спомня как се притискхме в претъпкания трамвай, а сега какво...Сигурно остарявам...
-
Имаше един легендарен рейс - № 280! От СУ до МЕИ- Дървеница! Винаги претъпкан, защото с 80 се закъсняваше много качествено. Веднъж там чух и следния апел, който осигури влизане на закъсняващ студент7 "Уважаеми колеги, на стъпалото има място само за една обувка 39 номер, а аз все пак нося 43 номер!" Дори шофьорът на автобуса се засмя и - о! чудо! изчака да се разместим и закъсняващият застана горд на последното стъпало! -
Няма го само в една страна! В един град чух разговор в метрото, който в буквален превод звучеше така:
Млада, но явно изморена жена, около 21 часа, търси с поглед къде да седне. Шумна компания от пийнали тийнеджъри е окупирала всички места и продължават да се наливат с бира и да си предават една книжна кесия с бутилка вътре.
Тя:
- Може ли да се сместите да седна? Много съм изморена!
- Не ни занимавай с проблемите си! Не виждаш ли че се веселим? -
Като чета това, си спомням времето на Янчулев, когато беше оставил само два 111 по цялото околовръстно. След 4 часово чакане на студа (а аз съм по гумени ботуши на краката), дойде един ПРЕТЪПКАН!!! автобус. Един човек слезе, та успях да се кача. На следващата спирка се качи още един, а аз му казах да се благодари, че съм си вдигнал ръката и се държа за тръбата. Ако ръката ми беше надолу, нямаше да може да влезе в автобуса
-
Хахах!
Да не би в 3-та част да очаква от някой младеж да й направи място да седне, обяснявайки, че като е била млада винаги е отстъпвала на пенсионерите... А безцеремонният отговор да е: "То за това сега те болят краката!"
Усмивки! -
В третата част, ще и казват да мине напред, а тя ще обяснява , че няма място ли?
Усмихна ме пак Мими.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
