28 min reading
Сякаш за броени минути притъмня. Големи черни облаци надвиснаха над градчето и когато Калина отпрати последните си клиенти, бързащи да се приберат по домовете си преди да завали, закапаха първите тежки капки, предвестници за идващата буря.
Калина обърна табелката така, че надписът “Затворено” да се вижда от улицата и се върна зад тезгяха. Трябваше да преброи парите от днешния оборот, отново да подреди стоките зад себе си, да премете и измие пода и чак тогава да му мисли как ще се прибира. Надяваше се дъждът да е на облак и да премине бързо. Не си беше взела чадър, пък и как би могла да предвиди, че ще завали. Когато в един часа по обяд тръгна към магазина, грееше ярко слънце и нищо не предвещаваше тази рязка промяна на времето.
Когато прибра кофата и парцала в склада, магазинът беше готов утре да посрещне клиентите си, а докато тя го привеждаше в ред, вън вече валеше като из ведро. Калина не живееше много далече, но дори и да тичаше до вкъщи, това нямаше да я спаси от пороя, затова реш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up