След няколко часа Сет и Съни стигнаха до хълм от който се виждаше Марина, градът беше разположен на брега на морето, до естествен залив с оживено пристанище. Нищо чудно, че градът бе административен център на окръга. Беше разположен така, че цялата търговия от южния континент, за който му беше разказала Съни, минаваше през него за да стигне до Аръндел и другите градчета от равнините, а най - вероятно и до Кралство Маунтрайх. Доколкото беше разбрал Марина се управляваше от нещо като съвет на благородниците.
Тук всички опасения на Сет се потвърдиха - този свят бе изключително изостанал! Едва бяха открили че планетата им е кръгла, барутът и някои други технологии. Политическата им система беше като през късното средновековие на Земята. Нямаше никакъв шанс някой, някога да е осъществявал космически полет, камо ли междузвезден.
По пътя Съни му купи едно тъмно сиво наметало с качулка от някакви търговци. Беше права. Нямаше да е добре да се набива на очи. Дори с наметалото си личеше че е въор ...