Старецът дойде, поогледа се и седна на масата под козирката. Морското казино беше пълно и само в дъното имаше няколко свободни маси. Никой не му обърна внимание, но аз го видях.
Беше стегнат, жилест старчок, и с кафявите си панталони, отдавна демоде и сакото, гладко изгладено и със запазени ръбове даваше вид на полковник от ония за които думите „чест“ и „достойнство“ все още имаха ясен смисъл и не бяха само празни приказки. Такива полковници по правило не оцеляват, но той беше успял да надхитри чудовището някак си.
Аз да си призная тъкмо си мислех за жени, и се бях отплеснал. Но мислите ми не бяха мръснишки, не си мислех за никоя жена специално. Не и за Оная.
Просто се чудех и разсъждавах за силата, която ни кара да виждаме красивото в иначе обикновените форми на тялото, за извивките които те карат да полудееш, и в повечето случаи да вървиш против себе си, и как тези сили в същност използват тялото ти докато каталясаш от любов и страст, или от нещо венерическо, или от дуел, или пък от ...