1 min reading
Сякаш нагазвате в тихи утринни треви, изтръпнали под хладната милувка на росата, толкова нежни и прозрачни, че всяко докосване може да взриви покоя. Не смеете да дишате, за да не развалите магията, да не разбудите света и ако може – да останете потопени в блаженството на тази картина. Това е усещането, което ще ви споходи, когато прочетете стиховете на Деница – фина и плаха, ефирна и деликатна и същевременно категорична; ранима и крехка, но отстояваща себе си. С безкрайно точната ръка на художник и изключителен усет към красивото и непреходното, с тръпчив привкус на боровинково сладко, тя успява да ви накара да спрете и да се изпълните с наслада – от взривените чувства и нарисуваните картини, от посланията, които ненатрапчиво стигат читателя и дълго остават в него.
Удоволствието от хубавата книга е едно от малкото, които останаха неприкосновени в динамичното ни време. Приятел поет ми сподели:
– В пространството има много поетични текстове, но малко поезия.
Поезия, която извира отвътре, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up